Змей Горянин: Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро
Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му. Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др. ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“. Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“. През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г. ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. „По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век. Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“. АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките. Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят. Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод. КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“. Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина. През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г. /ГН
|
|
Авторът и перото
Материалните интереси и пътят към бунта: Свободните граждани на Ню Йорк срещу британската власт
В колониалната Америка, особено в Ню Йорк, въпросът за това кога едно потисническо управление става неприемливо за гражданите, е бил на дневен ред. Историкът Майкъл Д. Хатъм изследва как материалните интереси на обикновените хора, известни като свободни гражда ...
Валери Генков
|
Авторът и перото
Регионалната библиотека в Смолян и „Стършел“ търсят нови хумористични таланти
Регионалната библиотека в Смолян, в партньорство с вестник „Стършел“, стартира вълнуваща инициатива, която цели да насърчи млади таланти в сферата на хумора и сатирата. Гергана Янева, библиотекар в библиотеката, сподели, че вестникът е част от спис ...
Ангелина Липчева
|
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
Авторът и перото
Тенисът не е просто спорт, той е начин за изграждане на характер — размисли на Паоло Порати
"Singolare femminile" е новият роман на Паоло Порати (Paolo Porrati), издаден от Laurana edizioni. В него се завръщат героите от предишния му роман "Спортът на дявола", за да се впуснат в ново разследване, свързано с популярния спорт тенис. Главната героиня, з ...
Добрина Маркова
|
|
Литературен
бюлетин |
|
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
|
Златното мастило
Огнян Димов разкрива как перфекционизмът може да застраши психичното ни здраве
Доктор Огнян Димов, специалист с докторска степен по философия и психология от Софийския университет, е известен с дългогодишния си опит в клиничната психология и психоанализата. Работил е в престижна клиника в Париж, където е натрупал ценни знания и опит, кои ...
Добрина Маркова
|
На бюрото
Анастас Кънев: "Ако скаутството беше една дума – доброта"
На 22 февруари, световният ден на скаутите, се отбелязва важен момент в историята на скаутското движение, основано от Робърт Бейдън-Пауъл. Тази дата е не само повод за празнуване, но и за размисъл върху посланията, които скаутството носи на младите хора. Анаст ...
Валери Генков
|
Златното мастило
Културният обмен между Бразилия и България – исторически мост на литературата
Добрина Маркова
|
Експресивно
Международен ден на майчиния език: Честване на езиковото и културно разнообразие
Валери Генков
|
Международният ден на майчиния език е установен от ЮНЕСКО преди 26 години и се отбелязва на 21 февруари всяка година. Целта му е да насърчи майчиния език, езиковото и културното разнообразие, както и многоезичието. Терминът "майчин език" може да се отнася както до езика, на който човек е израснал, така и до езика на произхода, който не винаги съвпада с езика на майката. Въпреки че все още няма еди ...
|
Авторът и перото
Хилдегард фон Бинген - Пазител на космическото равновесие и интегратор на знанието
Добрина Маркова
|
|
15:15 ч. / 25.08.2023
Автор: Добрина Маркова
|
Прочетена 554 |
|
Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му.
Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.
ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ
Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“.
Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“.
През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията.
В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа.
На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г.
ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ
В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“.
Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“.
„По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век.
Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“.
АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ
След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките.
Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят.
Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод.
КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА
Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“.
Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си.
Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина.
През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г.
/ГН
|
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
|
|
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
|
|
Читателски поглед
Карнавала като метафора на литературния жест и идентичността
Карнавалът предлага символична рамка за разказа още от своето начало. Това е време на временно объркване на йерархиите, легитимиране на излишъка и място, където идентичностите се умножават и трансформират. Маската не е просто ритуален или фолклорен обект, а ...
|
Избрано
10 книги, които предизвикват стереотипите за майките-артисти
В съвременната литература все по-често се поставят под съмнение традиционните наративи за майките-артисти. Книгите, които разглеждат сложността на съчетаването на майчинството с творческата практика, предизвикват стереотипите и предразсъдъците, които дълго ...
|
Исабел Алиенде и новата телевизионна адаптация на „Къщата на духовете“ – сбъдната мечта за Латинска Америка
|
Ако сте поропуснали
Национален ден на котката: Поезията на Вислава Шимборска и връзката между животните и хората
Националният ден на котката е перфектният момент да празнуваме тези невероятни същества, които озаряват живота ни с грацията си, своите мъдри погледи и неподправеното си чувство за независимост. Котките са не само неотменна част от ежедневието на милиони хора ...
|
|
|
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
|
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
|
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
|
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
|
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |