Змей Горянин: Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро
Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му. Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др. ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“. Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“. През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията. В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа. На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г. ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“. Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“. „По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век. Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“. АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките. Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят. Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод. КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“. Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си. Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина. През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г. /ГН
|
![]()
Авторът и перото
Микробите вътре в растенията като ключ към устойчиво земеделие
В света на съвременното земеделие все по-актуална става темата за микробиомите, скрити в самите растения. Един от най-интересните аспекти е ролята на ендофитите – микроби, които живеят вътре в растенията без да причиняват болести. Тези микроорганизми не са нов ...
Валери Генков
|
![]()
Авторът и перото
Книгите живеят, България пише
През 2024 година България отново показва своята жива книжовна култура и непрекъснатия стремеж към знание и творчество. Според данните на Националния статистически институт, в страната са издадени близо 9 000 книги и над 1 200 брошури. Този брой отразява динами ...
Ангелина Липчева
|
![]()
Пътешествие към себе си: легендата на Кен Киси
Добрина Маркова
|
![]()
Авторът и перото
The New Yorker - сто години класически корици
В навечерието на своята стогодишнина, "The New Yorker" предприема уникална инициатива, като представя нови версии на класически корици, чрез съвременни фотографски портрети. Тази идея е част от празненствата, които подчертават богатата история и еволюцията на ...
Валери Генков
|
Литературен
бюлетин |
![]() |
Включително напомняния
за предстоящи събития |
Абонирайте се |
![]() |
![]() ![]()
Експресивно
Расистки стереотипи и социална сегрегация
В американския юг думата „бяла боклук“ се превръща в символ на дълбоки социални и расови разделения. Това е термин, който еволюира от описанието на бедни бели работници към олицетворение на расистки стереотипи, използвани за дискредитиране на по-ниските социал ...
Ангелина Липчева
|
![]() ![]()
Златното мастило
Мечти за безсмъртие и 3D печат
Мечтата за сън и реалността се преплитат в един свят, където границите между тях се размиват. В разказа, който напомня на творбите на Хорхе Луис Борхес, авторът ни въвежда в интимните си размисли за сънищата, които понякога разкриват повече за нашата същност, ...
Валери Генков
|
![]()
На бюрото
Чудовища като мост към нови светове
Ангелина Липчева
|
На бюрото
Литературни мостове в Добруджа
Добрина Маркова
|
В сърцето на Добруджа, в Регионална библиотека “Дора Габе”, ще се случи събитие, което обещава да обогати културния живот на града. Националните културни празници “Албена” 2025” ще съберат любители на литературата и интелектуалците на 19 септември, с вход свободен. Това е възможност за среща с българските автори и техните творби, които разказват за миналото, настоящет ...
|
![]() ![]()
Подиум на писателя
Емоционалният интелект – новият учебен стандарт
Ангелина Липчева
|
15:15 ч. / 25.08.2023
Автор: Ангелина Липчева
|
Прочетена 554 |
![]() |
Така е нареден света, че всяко зло е за добро: загубиш ли си съвестта – намираш злато и сребро. Това пише в епиграмата си „Така е нареден света…“ от 1951 г. българският писател и преводач Змей Горянин. Днес се навършват 65 години от смъртта му.
Змей Горянин е само един от псевдонимите, използвани от Светозар Акендиев Димитров. Авторът на произведения като „Аз и другият“, „Дунавът тече“, „Силата на робите“ и „Утолена жажда“ се подписва още с имената Камен Къщов, Стоимен Найденов, Селестен, Станимир Станев, Аджер, Димитър Соколов, Марин Василев, Захари Лютаков и др.
ОТ ЧИНОВНИК ДО ПИСАТЕЛ
Роден е на 11 януари 1905 г. в Русе. Произхожда от чиновническо семейство и скоро след като завършва русенската мъжка гимназия „Княз Борис“ работи също като чиновник – първо в общинското земеделско стопанство, и после в печатница „Учител“, в родния си град. По това време той прави и първите си стъпки в писането. През 1923 г. негови стихове са отпечатани в списание „Светли зари“.
Първата му книга „Аз и другият“, издание на в. „Северянин“ е от 1928 г., е своеобразен „диалог“ с писателя и съгражданина Добри Немиров. През 1936 г. излиза сборникът с разкази „Последният ден“.
През 1930 г., заедно със семейството си, се мести в София, където продължава чиновническата си дейност. Започва като счетоводител в „Храноизнос“ – националната дирекция за закупуване и износ на зърнени храни. Не след дълго постъпва на работа в Дирекцията на печата към Министерството на външните работи и изповеданията.
В периода от 1940 до 1942 г. е военен кореспондент в Македония и Тракия. Придружава българските войски и става свидетел на освобождаването на Южна Добруджа.
На литературна дейност той се отдава изцяло едва през 1942 г.
ПРЕСЪЗДАВА НАЦИОНАЛНООСВОБОДИТЕЛНИТЕ БОРБИ
В творчеството си Змей Горянин пише най-често на историческа тематика и по-конкретно – българските националноосвободителни борби. Първите си исторически разкази печата през 1929 г. в пловдивското юношеско списание „Детски живот“. Книгите си от библиотека „Робство и освобождение“ по-късно събира в сборника „Непобедимите“. Участва с отделни исторически разкази в библиотека „Герои“ под редакцията на Лъчезар Станчев. Издава книжки от библиотеките за деца и юноши „Златен клас“, „Отбрани приказки“, „Джудже“, „Завети“, „Родно гнездо“, „Златна библиотека“, „Древна България“, „Чудните книжки“.
Публикувал е над 50 книги и брошури. Сред тях са автобиографичната повест „Червеният хотел“ и исторически романи, сред които „Кнез Иван Кулин“, трилогията „Дунавът тече“, „Бачо Киро“, „Звезда керванджийка“.
„По всички къщи и сгради се вееха български знамена от най-хубав копринен плат. Понеже в цяла Добруджа не можело да се намери българско трицветно платно, девойките – не само от Балчик, а от всички добруджански градове – се изхитрили и една купувала бял плат, друга – червен, трета – зелен, а сетне се събирали на седенки и шиели от платовете знамена. Така се приготвили да посрещнат българските войски, които идваха да им донесат загубената преди 27 години свобода“. Това пише Змей Горянин в един от пътеписите си от новоосвободена Добруджа, вероятно публикуван за първи път в началото на 40-те години на миналия век.
Змей Горянин пише и детска литература, като домашният му котарак е герой в стиховете „Лудориите на котарака Панчо“.
АРЕСТ И ИЗОЛАЦИЯ
След 1944 г. Светозар Димитров е арестуван и по-късно осъден на една година затвор. Обвиненията са за това, че е бил „сътрудник на Дирекцията на националната пропаганда“, „цензор“, разпространител на „антисръбска шовинистична пропаганда“ и т.н. Седемнадесет от неговите книги попадат и т.нар. „Списък на вредната литература“, като са иззети от библиотеките.
Писателят остава в затвора в продължение на девет месеца. През това време той продължава да твори. За целта той е изискал специално разрешение от управата на затвора. След като излиза на свобода обаче е изолиран от публични изяви. Според различни източници Георги Караславов, Христо Радевски, Младен Исаев няколко пъти му предлагат публично да се разкае, за да бъде реабилитиран. „Та именно те най-добре знаят, че не съм спирал ничий труд да излезе. Защо да декларирам нещо, което е факт“, казва по този повод писателят.
Димитров печата в „Църковен вестник“ и „Духовна пробуда“ под различни псевдоними. Най-често пише в различни манастири из страната, с благословията на Светия синод.
КОЛЕКЦИОНИРА ПОЩЕНСКИ МАРКИ И СЕ ЗАНИМАВА С ДЪРВОРЕЗБА
Освен литературата, Змей Горянин има и друга страст – колекционирането на пощенски марки. Заедно с друг български писател – Елин Пелин, редактират и списват списание „Българска марка“.
Дърворезбата е друго любимо занимание на Светозар Димитров. Създава дървени миниатюри на църкви, параклиси, кръстове и самиздатски книги, калиграфски изписани, изрисувани и подвързани от автора си.
Змей Горянин умира на 25 август 1958 година. Погребан е в двора на манастира „Седемте престола“ в Стара планина.
През 2015 г. писателят посмъртно е удостоен със званието „Почетен гражданин на Русе“. Личният архив на Змей Горянин се съхранява в Централния държавен архив. Обхваща 281 архивни единици от периода 1905–1968 г.
/ГН
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс
с всички предимства на цифровият достъп.
|
![]() |
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
|
![]() |
Читателски поглед
Магията като отражение на обществото
Паскуале Палмиера в своята книга „Десетте живота на Калиостро“ (Издателство Il mulino, Болоня, 2023) разглежда сложната и многопластова личност на една от най-загадъчните фигури в историческата и окултната сцена на XVIII век. Този анализ не само ...
|
Избрано
Училище в малка общност блести с висок успех
В сърцето на образователната система в малко, но значимо училище се случват промени, които заслужават внимание. В училището в Галиче усилията за подобряване на резултатите от външните оценявания не остават незабелязани. Директорът Десислава Тушинова подчерта, ...
|
![]()
Магическите светове на Николай Райнов
|
Ако сте поропуснали
Наследството на Огъста Бейкър
В света на литературата и образованието, историята на Огъста Бракстън Бейкър (Augusta Baker) и нейното наследство е като ярка светлина, която осветява важността на разказването на истории като средство за съхраняване и предаване на културната идентичност. ...
|
![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() |
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
|
![]() |
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
|
Литеранс Плюс
![]()
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
![]() ![]() ![]() |
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.
Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право. |
Общи условия / Потребителско споразумение |
Интелектуална собственост |